УТРИННО ПОСЛАНИЕ Пийни, кафенцето замириса апетитно, Ала човешкото око е някак ненаситно. Кафето ни сутрин не винаги е горчиво, дори когато настроението ни е сиво. Короната царска не винаги е тежка, Мисията на главата царска е жежка. Защо? Защото носи бреме под небето, за народа и поданиците си за битието. Животът ни винаги е благ. Той е лек, когато приятелю мой си добър човек. Всичко зависи, братко от нас самите. Стига да не сме си запикали очите! Духовните си очи, имам в предвид! Предизвикателство за човешкия вид! За щастието няма духовен предел, Зависи от пътя земен, който си поел! Да си припомним , хора, Сервантес, Дон-Кихот, идеала, човешката чест! Пътят е по-добър от станоприемницата, зависи как те е орисала вълршебницага. Докато всеки се изживява като „спец”, Егото само задушава човешкия живец. Не си продавайте на дявола душата. Танцувайте под дъжда и под луната.